Наскоро навърших четиридесет години.Досега в живота ми не беше се случвало нищо съществено.Дните ми минаваха монотонно-емоция никаква.Господ, като че ли беше ме забравил,а и все още нямах късмет да срещна моята "Ева".
Няколко връзки за задоволяване на мъжкото достойнство,бяха кратковременна сюита в симфонията на живота ми.Трябваше
ми решаващ - осмислен фактор... Сънувах снощи сън, който ме съпътстваше почти цял ден, и не ми даваше покой.Част от
от задълженията,които трябваше да свърша,беше предстоящата едноседмична командировка в София.Имах предчувствието,че този път, ще ми се случат,както приятни,така и неприятни ситуации.
   В купето от Шумен се настани над тридесетгодишна елегантна брюнетка.Беше с червена рокля,обхващаща половината от бедрото й. Настани се на свободното място срещу мен.
   Четях "Стендал",и от време на време хвърлях скрит поглед към кръстосаните й сексапилни бедра,без да ме забележи.

Любовните ми помисли към красотата и нежността надделяха.
Циничните ми мисли се настигаха една друга. Някой едва ли имаше по-развинтено въображение от мен.
    Дигнах поглед от книгата, и поставяйки календарче между страниците, я затворих.
    Погледите ни се срещнаха,и се усмихнахме.
    Никога не бях виждал толкова красива жена - пълна хармония във всяко отношение.Дъхът ми спираше,и усещах ритъма на сърцето си, готово да изскочи от гърдите ми.Пре-
глътнах бавно,и притворих очи.Представях си я, как би из -
глеждала без дрехи. Гърдите й бяха средно големи-стегнати,
талията прекалено финна, а кожата-нежно кадифе.
Устните й плътни,сочни,оформени с розово червило.Излъчваше възбуждаща сексуалност.

    Излязох от купето,да запаля цигара. Малко след това въпрос-
ната красавица се оказа до мен.
    - Извинявайте, може ли огънче?-помоли тя.
    - Разбира се,заповядайте!-щракнах запалката и поднесох огънчето.
    - Благодаря!-отговори тя,и ме погледна с приятна усмивка.-Закъде пътувате?
    - За София. А Вие?
    - Аз също съм за там.
    Замълчахме. Отворих прозореца,да влезе свеж въздух.Въ-
преки горещото лято, нощта бе хладна. От високата скорост,
вятърът разпиляваше катранените й коси, които галеха, кадифената кожа на раменете с неспокойствието си.
    Огледах я внимателно,почти незабелязано с периферното си зрение.
    "Страхотнотяло"-възкликнах наум. Сякаш пред мен бе чаровната осанка на Венера. "Сигурно гола е много по-красива".
    - Откъде сте? - попита неочаквано, поглеждайки ме с привлекателна усмивка.
    - От Варна съм.
    - Значи,така!? От черноморската красавица.Обичам този град!Хубави мъже има там - погледна ме със закачка.
    Вместо,аз да я свалям,тя започна да флиртува с мен.Намести разпилените си коси.
    Очите й играеха закачливо,а нежните й устни преиграваха в усмивка.
    Усещах дъха й, и аромата на френски парфюм.Подлудяваше ме,и не даваше мира на превъзбудените ми мисли,които пърхаха като криле на уплашена птица.
    - Доколкото ми е известно,Шумен се слави с красиви жени!-подхванах,за да продължа разговора,отговяряйки на усмивката й.
    Тя застана леко разкрачена,за да запази равновесие. Влакът намали рязко скоростта, и красавицата залитна в обятията ми.
    - Съжалявам! - обясни се тя с виновен поглед.
Телата ни се сближиха. Очите ни,сякаш се вплетоха. Влакът изведнъж потегли. Обгърнах я през кръстта,да не падне, и се облегнахме на вратата на купето.Този път, усетих плътно до себе си тялото й. Бе толкова нежно и крехко, че ако бе паднала, сигурно щеше да се разпадне на късчета.
    - Няма защо! - отговорих с неспокойствие.
    - Извинявам се,че не запазих ранвовесие, и попаднах в прегръдките Ви. В случая, телата ни се запознаха. Името ми е Наталия - каза тя, с горчива усмивка.
    - Аз съм Александър! Едва ли бих допуснал, повярвал,че може да се случи подобна абсурдност!
Засмяхме се на глас,и се гледахме.Сърцето ми беше като птица в клетка, която се удряше в решетката, готова да излети при изгоден случай.
    - Аз също не съм очаквала,че може да ми се случи такова нещо! Наистина е абсурдно! Не мислиш ли, че едно такова запознанство, може да доведе,до посериозна връзка. Между другото родителите ми, са се запознали при подобен род обстоятелства.
    - Предлагам, да се приберем в купето!
    - Да не се притесни от случилото се? Щесе радвам, ако още веднъж се повтори,за да попадна в обятията ти!Не се шегувам!
    Не можех, да повярвам на думите й, въпреки че говореше сериозно.Изпитвах желанието, да я разсъблека, и да обладая това нежно тяло, както аз си знам.
    - Предполагам, за каво симислиш. Сигурно въображението ти е доста развинтено?! - попита с привлекателна усмивка - Извинявай, че така открито казвам което мисля, но не предполагай,че съм от другите жени!Предпочитам да казвам нещата, каквито са в действителност.
    Думите й, ме поразиха. Никога до сега, не бях изпадал, в подобна ситуация.Трябваше да изляза от това положение, без
да я засегна.Честно да си призная, не бях срещал досега такава жена...Не ми се щеше,да мисля повече по отношение на нея,и да обощавам.
    - Хей, какво става? Никой от двама ни, не е виновен за случилото се! Какво от това, може пък да е за добро!
    - Вярно, така е! - отговорих усмихнат.
    - Нека тогава да изпушим по една цигара,пък каквото ще да става! Ще ми позволиш ли,да ти казвам Сашо?-попита свойски тя,полагайки ръка на рамото й - Нека бъда Натали за теб!
    Не допусках такова необичайно запознанство,с толкова красива жена, особено във влак!Като си помисля,защо пък не!? Явно така е трябвало.Сякаш Господ, ми я бе пратил.

* * * * *

    Слязохме на Софийската гара,сияещи от приятното изживяване във влака.Преди раздяла се разбрахме, да се срещнем вечерта.
Свърших необходимите си задължения за деня по-рано.Имаше доста време до срещата ми с Наталия.Вървях по "Раковска", а мислите ми летяха по въпросната брюнетка. Изпитвах желанието да я обладая,да обходя с целувки кадифената й кожа. Мислите ми бяха прекъснати от повика на познат глас.
    - Сашо! Сеньор Петров! Здравей!
    - Охо-о-о-о, Наско! Приятно ми е да те видя!
    - Как си? По какви дела си тук?
    - По служба.
    - Имаш ли ангажименти в момента? - попита Наско изненадан от срещата ни.
    Разтвори крака,и разпъна ръце,готов да ме прегърне.
    Сторих същото.Бяхме състуденти,и почти неразделни приятели.
    - Откога не сме се виждали!-отговорихме почти едновре -
менно.
    - Приятелче,сигурен съм,че никога няма да забравиш,какви любовчии бяхме. А габровката Стела, с която ходеше две години, и накрая ти я отнеха...?!
    - Как няма да помня! Отнеха ми я, но две години бяха изпълнени с много любов и удоволствия!
    - Сега как живееш? Женен ли си? - попита Наско с широка усмивка.
    - Закъснях приятелю.Все още съм ерген.Още не съм намерил половинката на живота си.
   - Да не си дигнал гарда?Няма начин да не е тъй ? Познавам те.
    - Знаеш много добре,как омайвам разни красавици!Дори с поглед ги събличам.
    - Знам много добре,какво развинтено въображение имаш!- направо цинично.
    - И ти не падаше по долу. Лика - прилика сме с теб, Атанасе!Предполагам,че си женен!
    - Саше,хайде мой човек,да влезем в някое заведение,да изпием по едно питие! Искам да ти разкажа за проблемите,
които ми се случиха.Това са невероятни небивалици в семей-
ството ми.
    - Защо бе приятел, какво се е случило?-погледнах го озадачен, почесвайки темето си.
    Лицето му изразяваше смесени чувства.Преобладаваше разочарованието.Имаше и още нещо,което ме притесни.Опитах се да парирам неприятния разговор, по деликатен начин. Наско разбра намерението ми.
     - Извинявай,че те занимавам с моите проблеми!Нямам с кого да споделя, за да ми олекне. Самият мен ме е гнус от всичко това, което ще ти разкажа.Рещил съм,да подам докумен-
ти за развод, и да се оттегля.Дори и съвет да ми дадеш,ще го приема.
    - Но защо,как така?! - бях като уплашен.
    Оказа се,че преди около десет години, съпругата му, с която имал сексуален проблем, с течение на времето станала лезбиика.Поддържала интимна връзка с нейна приятелка, която била съпруга на негов приятел.

    Цялата тази неприятна и отвратителна ситуация,довела до психическо разтройство както него,така и сина им.Всичко това довело до промяна на половото му влечение.От време на време поддържал интимна връзка с приятеля си Асен - съпругът на другата.
Не можех да повярвам, на това което чух. Наистина беше превратна история в живота на Наско. Единственото което му предложих, за решение на проблема, бе да напусне квартала в който живееше.

* * * * *

След като се разделихме,първото което трябваше да направя,бе да се настаня в някой хотел. Настаних се в "Хемус". Взех си душ, и реших да се отбия в най-близкото кафене, за да се разсея. На излизане от стаята си, бях изненадан,виждайки Наталия. По стечение на обстоятелствата, тя бе в същия хотел.
    - Каква приятна изненада, че те виждам! Не съм допускал такава случайност.
    - Радвам се,че те виждам!Скъпи, уговорката за тази вечер нали остава в сила? Къде ще ходим сега?
    Изненадах се от поведението, и думите й.Изглеждаше още по-красива.Преглътнах, и това което исках да кажа остана затъкнато в гърлото ми. Стоях като паметник, и анализирах тази нелепа случайност.
    - Приятелче, хайде да тръгваме! - подкани Наталия, и ме хвана под ръка - Как мина деня ти?-на лицето й се изписа ленива усмивка.
    - Нормално - отговорих разсеяно.
    - Хей, какво ти става? Витаеш някъде! Ела на себе си, момко!
    Бях под влиянието на подвластни мисли, които се гонеха една - друга. Редом с мен, вървеше красива жена, на която трябваше да обърна внимание.
    - Да, да...,извинявай миличка! - усмихнах се пресилено.
    - Да не се е случило нещо? Изглеждаш ми някак особен!
    - Аа-а-а-а, не! Нищо ми няма! Все още не мога да повярвам,
на толкова случайности!
    - Аз също! Все пак трябва да ги приемем за даденост! Време-
то е доста приятно, нали? Искаш ли да се разходим? - погледът и беше предизвикателен, а ръката й се плъзна през кръста ми.

    Никога досега не бях виждал,и чувал, жена да сваля мъж.Но се случи. Не желаех, да бъда пас,или да изглеждам мухльо, и реших да действам.Прегърнах я през кръста.Приближих крехкото й тяло към себе си.Тя се усмихна предизвикателно, и ме целуна по бузата.
    - Парфюмът ти е разкошен!- отбеляза тя - Подлудяваш ме!
    - Ти също ме подлудяваш!
    - Не е ли още рано за желанията ни?-усмивката й бе шармантна.
    - И аз мисля така,но все пак истината си е истина!
    - Разбирам те много добре!... Искаш ли да отидем на театър?
    - Идеята ти, е добра!Съгласен съм!И без това е рано за вечеря.


    През цялото време на постановката,бяхме притиснати един до друг.По едно време ръката ми бе залепена на бедрото й.Тя не реагира отрицателно. Каза ми нещо,което не очаквах,и получих нежна целувка.
    След постановката,вечеряхме в уютен ресторант.Разговаряхме за доста неща.Може да се каже, че като за начало,се поопознах-
ме значително.
    Прибрахме се в хотела.Тя не отказа, да дойде в стаята ми.
Изкъпахме се заедно.Престоя в банята бе доста продължите-
лен, изпълнен с много чувства и страст. Никога през живота си, не бях правил толкова нежна и любвеобвилна баня.
    - Страхотен си скъпи! Толкова си мил и нежен! Ще ми поз-
волиш ли,да ти призная нещо.
    - Добре!Казвай!
    - Не съм с теб, за едното удоволствие! Още от първият момент, когато те видях, се влюбих в теб. Не си мисли, че говоря глупости!
    - Нищо подобно, не съм си помислил! Аз изпитвам същите чувства към теб...
    Галех касата, раменете, сочните й гърди, и продължих надолу. Целувахме се непрекъснато, и усещахме химията помежду ни. Взех я на ръце. Положих нежното й тяло на леглото.Ласките и целувките продължиха.Толкова страстна вечер, не бях преживявал!
    По време на престоя ми в София, нощите ни бяха изпълнени с много нежост и любов.
    Не очаквах, че може да се получи толкова силна близост с Наталия.

    Двадесет дни след прибирането ми във Варна, тя се появи.
Имах чувството, че бе станала още по-красива.Това което ми каза, бе голяма изненада за мен. С удоволствие и много любов поех отговорността си.
    Тя бе единствената и последна любов в живота ми.